Игри

Информация за страница Дулово

Икономиката на град Дулово до началото на 90-те години на 20-ти век е насочена предимно към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и машинообработване, шивашка, по-рано и текстилна промишленост, както и производството на комбинирани фуражи. По-малко тогава са застъпени производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително – вкусовата промишленост. Преобладавала е първичната преработка на мляко заедно  с производството на хляб и хлебни изделия. Градът винаги е бил и ще бъде център на земеделски район, известен преди всичко със своето зърнопроизводство. Индустриалните отрасли, които все пак още намират място в икономиката, са свързани главно с първичната преработка на земеделска продукция. Останало е и шевно производство, което еволюира в малки предприятия с относително ограничено стопанско значение. Сред обществените институции в града заслужава да се спомене сградата на общината, както и читалището. То носи името на големия български поет Никола Й. Вапцаров. В града съществува исторически музей, открит през 1988 г. Той разполага с експонати в четири отдела – Археология, Етнография, Нова и най-нова история и галерия. Сред редовните събития, които се провеждат в града всяка година, е провеждането на майските културни мероприятия под наслов Дни на моя град. Що се отнася до разположението на града, той се намира в Силистренска област и след областния град и Тутракан е третият по големина. Същевременно изпълнява и ролята на административен център на едноименната община. Кметският пост в нея се заема от Юксел Ахмед, който е независим кандидат. Като всеки град и този има своя собствена история, която търпи промени през годините.

                Знае се, че първото сведение за съществуването на града датира още от 1573 г. То се споменава в един турско – арабски документ под името Алени – Бахча. В превод на български означава Видна градина. Преди Освобождението от турско робство да настъпи през 1878 г., в града се заселват българи от Преславско. Селището също така бива опожарявано много пъти, но неговите жители съумяват да изградят ново, което носи турското име Аккадънлар. В превод то означава Бели кадъни. От 1878 до 1948 г. населението на града нараства няколко пъти. Така в годината на освобождението в селището живеят 100 български и 25 турски семейства, а общият брой на хората възлиза на 900. През 1946 г. те вече са 1841, а две години по-късно – 5910. Населеното място и околността са безводни, което принуждава жителите да се снабдяват с вода от Долината на кладенците, която се намирала на север от града. Първа пехотна софийска дивизия освобождава Дулово от румънска власт на 2 септември 1916 г. От 20-те години на изминалия век той е присъединен към Румъния, но с подписването през 1940 г. на Крайовската спогодба отново е върнат в пределите на България. Със своето сегашно име селището се снабдява през 1942 г., като от този момент нататък носи името на славната българска династия Дуло. От нея произлиза основателят на българската държава хан Аспарух. Официално е обявено на град на 30 януари 1960 г. Районът е бил населен през всички епохи, като се започне още от древността, а след това и в Средновековието, античността и годините на турското робство.

Етикети:   България , Градове
eXTReMe Tracker